Продължение на нашия Обзор 2022,  чието начало  можете да намерите  >>>   Октомври  Октомври беше

Продължение на нашия Обзор 2022, 
чието начало 
можете да намерите 
> > > < < <

 

Октомври 

Октомври беше месецът на изборите… апропо, към момента нямаме държавно управление след тези избори, само че и това влезе в графата на неща, които не ни вършат усещане към този момент, единствено подвигаме плещи и си викаме: „ Тука е по този начин! “ 

Но преди изборите към момента имахме (освен някаква вяла вяра и) време да се тормозим и за това кой ще гласоподава на тях.

И по този начин – на втори октомври се случиха следващите избори, които (повярвайте ми – очаквано) не доведоха до съставяне на кабинет, а само до разтакаване, туптене на топката и отсрочване на предоставяне на първия мандат. 

Не стана ясно за какво се дава толкоз време да се „ схванат “ между тях партии, които се декларират като евроатлантически, с други – чисто про-путински, а за край някаква комбинация сред двете да се носи по политическата ни повърхнина като ***** по вода.

Беше повече от ясно, че тези партии в никакъв случай (официално) няма да проработят дружно. А по какъв начин стигнахме до тук, че толкоз месеци след началото на кланетата на Путин, ние към момента имахме хора, които да гласоподават за неговите чиновници тук…? Това е въпрос, който вечно ще носи мощно смесени усеща у евроатлантическите ни сътрудници.

Същият този октомври се заприказва за приемането на Украйна в НАТО. Логично, имаше разделяне на два лагера – цивилизованият свят против съветските насилници. 

Познайте българските управляващи на коя страна бяха…

„ Президентът би трябвало да разбере, че няма легитимност да реши ДА ИЗВАДИ БЪЛГАРИЯ ОТ ЦЯЛА ИЗТОЧНА ЕВРОПА. В момента, в който всички президенти на страните от Източна Европа осъждат дейностите на Русия, за следващ път, на доста значим стадий, БЪЛГАРИЯ ЕДИНСТВЕНО да не е там. Той няма тази легитимност да ни вади от нашия цивилизационен формат “. Това са думи на Христо Иванов пред bTV. 

И жестът беше фрапантен: България (официално или не) бе поставена в групата на путинските другари в очите на сътрудниците ни. Което е тъпо и смешно, изключително тъй като путинският режим СЪЩО ни постави в една „ група “… тази на „ неприятелските страни “. 

Толкова жалка позиция България не е имала в никакъв случай. 

Дори в жалките години на соца, най-малко Русия ни е била зад тила, а в този момент, от превиване и плашливост, всички са срещу нас – сътрудниците ни презират, руснаците ни презират, народът е разграничен и се ненавижда. И за всичко това можете да благодарите знаете на кого.

Спечелил доста проценти на изборите, един политик – като парвеню, блъснал джакпота и малко самозабравил се – реши да се порепчи на публицистите, да ги наскърбява и унижава. На някои от тях, наподобява, пък им хареса и не си потеглиха, а подтичкваха за още. 

И започнаха предлаганията за коалиции…

С идването на есента, няма да повярвате кой феномен се върна на дневен ред… тъкмо по този начин: кемтрейлсът, безконечната класика. Но октомври беше също по този начин и рожденият ден на Путин, който (логично) съответствува с годишнината от гибелта на неговата критичка Анна Политковская. 

Като сложите тези две имена едно до друго – Путин и Анна Политковская – познайте кое от двете буди повече топли усеща у масата…

Какво общо има това с кемтрейлса ли? О, доста!

А помните ли един камион, дето се взриви на Кримския мост. Е, и това видяхме през октомври, да. Само дето през цялата година преди този момент политическият ни хайлайф се навеждаше пред руснаците, с цел да „ не ги дразним “, че да „ не се намесим във войната “, а най-после Путин да вземе да каже, че камионът тръгнал от Бургас… И непосредствено да ни уточни. 

Хем ни оповестиха за „ неприятелска страна “, хем ни стопираха газа, хем Путин ни набута в проблемите с тоя камион от Бургас, а най-после: дори не бяхме дали оръжие на Украйна, та най-малко пред сътрудниците си да не изглеждаме непознати. Но сътрудниците от време на време имат и такава задача – да пречат на доближаването с врага, като „ врагът “ в тази ситуация са европейските страни, полезностите на мира и просперитета, бъдещето ни на европейска страна и желанието да не сме в евразийската външна тоалетна. 

Изтривалките, които лазят в краката на агресора, си мислят, че печелят благоразположението му, а се оказва, че само ускоряват апетита му. Путя видя, че може да мачка българите, тъй като политиците им са едни такава… гърчат се, мрънкат, кършат ръце, извиняват му се, не смеят да го гледат в очите. И реши, че му харесва. И газа спря, и спящите кафези в държавното управление задейства, и губернаторката насъска да ни плаши с ракети, в този момент и непосредствено ни уточни с пръст. 

Руската агентура задейства и македонските спящи кафези. А техните кафези са толкоз „ спящи “, че и като се разсънят отново са спящи. 

Как другояче можеш да си обясниш държанието на македонските националисти. Отвътре ми идва да се пошегувам, че правейки толкоз тъпотии единствено потвърждават, че в действителност са българи, само че няма да го направя, тъй като като дребен са ме учили да не се майтапя на по-бавните деца, които не могат да си връзват обувките. 

Обратно в България: четирихилядниците започнаха да вършат copy/paste, без даже да сменят заглавието. Помните ли – през октомври – един и същи текст излезе от няколко „ публицисти “. Еднакъв. С едно и също заглавие. И все „ авторски “.

Междувременно, в Русия шефове и олигарси не стопираха да падат от прозорци, да получават мистериозни отравяния или да се самоубиват. 

И тогава стартира драмата за избор на ръководител на Народното събрание.

Ноември

Всеки сезон от сериала на путинските чиновници в България си има шлагер. Минахме през норвежкото крадене на деца и извозването им с конски вагони зад граница. Минахме през страховете и „ заканите “ на Истанбулската спогодба. Минахме през „ ужаса “ да не можем да се изкъпем лятото без съветски газ. Минахме и през умирачката и повдигането на цените на същия тоя газ (дето в този момент поевтинява главоломно). 

Ако помните, обратно в годините имахме възбрана на шкембето, ракията и луканката. Никога не е нулева година за тия гении. 

Единственото, което сплотява „ прогнозите “ им, е: че нито една не се е сбъднала; че всеобщо обаче не престават да им вярват; че макар че не се сбъдват, хората остават с възприятието, че лъжите някак са имали съображение (дим без огън нямало, видите ли). 

Сега беше ред на еврото.

Е-е-еххх… пристигна Десети; или ДС-ти, както предпочитате…

Пропуснахме да забележим, че сценаристите на Прехода са от същите редици, които допреди това рисуваха плановата стопанска система и пишеха възхвалите за Съюз на съветските социалистически републики. Пропуснахме да забележим и че си назначиха синовете, дъщерите и доверениците за „ предприемачи “, „ депутати “ и (любимата им дума) „ културтрегери “…

Митът за положителните и сърцати българи така и така е на умиране в последните години, само че толкоз психопатско отношение към беззащитни души е оттатък способността на естествен човек да разбере. 

А неналичието на заинтригуваност у управляващите и (умишленото) разрешаване на нарушителите да продължат да правят жестоки закононарушения, без никой да им търси сметка години наред, може да се назова закононарушение против народа и страната. Но пък кой ли ще го разследва… и кой ли ще повдигне обвинението…? 

(съвсем малко) Изненадващо беше, че партиите, които преди се хвалеха, че са махнали хартиената бюлетина, в този момент я върнаха на бял кон; които споделяха, че машинното гласоподаване е ЕДИНСТВЕНОТО, на което да имаме доверие, в този момент споделяха, че навръх него не може да се има вяра. Някои ги заподозряха в това, че се пробват да върнат хартиената бюлетина, тъй като с хартията се дописват протоколи, унищожават се бюлетини, вършат се невалидни в следствие и какво ли още не…

В българската политика няма нищо чудно в това през днешния ден един политик да ти приказва едно, на следващия ден – друго, и в двата случая да ти се кълне, че единствено това е истината…

Стенограма от 16 септември 2020 година:

„ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Затова през днешния ден се обръщам към всички народни представители, само че и към българските жители, с цел да знаят какво се случва. Призовавам: приемете нашите оферти за само и единствено машинно гласоподаване като гаранция за честността на изборите и не отстъпвайте с въвеждане на хартиени бюлетини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова! “

Бай ти Илон щял да идва. Има хора, които още не са разбрали по какъв начин се заформи тая гениална реклама…

СВЕТЪТ Е ФУТБОЛ 

А от FIFA изпуснаха топката.

От FIFA обявиха, че желаят да събират света дружно, да ни сближават. Чудесна концепция, на хартия. 

На процедура обаче се оказа, че предходният френски президент е желал да продаде едни самолети на катарците и по тази причина е понатиснал FIFA да пратят Световното в пустинята. 

Самите катарци имаха вяра, че ще поизмият малко имиджа и ще имат късмет да посеят малко агитация. В резултат получиха тонове рецензия, изключително за неспазването на човешките права и гибелта на хиляди служащи. 

Критиката се пробваха да я задушат с подкупи, а и FIFA оказа помощ със закани (че ще демонстрират жълти картони за лентички по екипите например). В резултат получиха още рецензия и насмешки, което пък ги ядоса и взеха да се настройват още повече против Запада (ех, тоя неприятен, неприятен Запад)… или най-малко по този начин изглеждаше по доста от мненията в обществените мрежи. 

Като сложим парите и сигналите за корупция настрани и се фокусираме върху (уж) желанието на FIFA, можем да заключим, че желаеха да разрушават стени, а вместо това ги издигнаха още по-високи. 

Но, все пак, ТОВА беше най-хубавото Световно, което съм гледал, с най-хубавия и хубав футбол. Удоволствие за публиката макар всички кавги с организацията. Футболистите го направиха ВЪПРЕКИ FIFA и ВЪПРЕКИ домакините.

А японците отново ни скриха шапката.

А в това време президентът май се направи на по-американски насочен от ДБ… или на мен по този начин ми се стори? 

Малко е смешно (какъв да е, съветски е) българският президент… по този начин да се майтапи, че точно от неговата „ кохорта “ били приключили американски академии. Не че нещо, ама… то и Бин Ладен беше учил в Оксфорд през 1971 година … Важното е какво правиш по-късно, а не къде си приключил. Или другояче казано: спрете да се хилите, Румен Радев в действителност се занася с Демократична България, че кохортата му е по-американска. 

Краят на ноември пристигна с някакъв план за план. Левите щели да се прегрупират, да се събират отначало и да… кой ги знае – да громят империализЪма, евентуално. Не стана доста ясно каква е главната цел, с изключение на да прецакат на Българска социалистическа партия играта (като всички те са някогашни бесепейци).

Декември 

Декември таман пристигна и опорките не закъсняха. Но очевидно опоркаджиите са малко изтощени в края на годината, та „ родиха “, че Киро и Асен (дето управляваха 7 месеца) са им отговорни, че Лукойл не заплаща налози, дето е в България от 1999 година и не заплаща от 2007 г. 

Ама хората се вързаха, какво да се прави?

И тогава… Нидерландия ни блокира за Шенген. Хора, които си мислеха (и още си мислят), че Шенген е „ това, дето… за приемането на Еврото, такова…! “ бяха доста щастливи. Други – не толкоз.

Даже предложиха ние да блокираме Нидерландия за всякакви неща. 

И тогава… президентът обществено и публично скъса с „ Промяната “.

Ако България беше като верига магазини, щеше да е с много еднообразна промоционална оферта – тук всяка седмица е „ съветска седмица “.

Декември ни донесе и сживяването на един тру… на една партия. Национална движение „Симеон Втори" се издигна от прахта, с цел да инспирира неедна подигравка с основно настоящо лице граф Дракула…

Но пък „ величеството “ си върна двореца във Врана публично. Нищо, че хората споделят, че дядо му пристигнал с два куфара в България, вдигнат от масата в австрийското кафене, значимото е, че нещата се навързаха и Симеон Сакскобургготски, който някои още назовават „ цар “, си взе двореца, а миньоните му заговориха за великите неща, които са постигнали при ръководството си.

Годината донесе и нещо друго неприятно… доразкраси експанзията на нашенеца. С всеки месец от началото на пандемията тая експанзия растеше, след това – с началото на войната на Путин – растеше двойно по-бързо. Сега всеки е против всеки. Всеки малко по-фрустриран от живота загубеняк, който има запек или жена му му се е подиграла сутринта, ще агресира против някой по-слаб. А умствено изостаналите в Народното събрание се радват на това държание, тъй като отлично ги устройва да ръководят самоунищожаваща се навалица, която в никакъв случай няма да е единна. 

Световното свърши, Коледа още не бе пристигнала, трябваше някакъв цирк за посред им, с цел да държи народонаселението нащрек. Ето какъв бе той: разкриха ни решението си да ни създадат луди през 2023 година, като ни сложат един куп билети за градския превоз – все електронни, с заплащане през не-знам-какво-си, за час, за половин час, за типове транспорт… е, хубаво, че махнаха електронното гласоподаване, че хората се обърквали…

А Зеленски направи нещо, което български „ общественик “ може единствено в съня си: беше оценен като ЛИДЕР от целия свят. 

Ето ги нашите „ държавници “…

Толкова от 2022 година Ако има още нещо да се случва в последните ѝ часове, ще пишем за него следващата година. Весело посрещане, останете с всичките си пръсти, дори най-добре: забравете за пиратките и бомбичките, в случай че празнувате с другари или сътрудници – направете по този начин, че да не ви е позор след това да ги гледате в очите, а в случай че празнувате сами – е, нека следващата година не празнувате сами и да е по-добре. При всички положения: нека 2023 година да ни е доста по-добра от всички последни 80 години взети дружно!